Благодарствено.

Тези дни хората са изключително мили.

След смазването ми онази вечер у Дон и невероятните грижи, негови и на Марияна положени за скромната ми натура, се убедих че все пак има хора които все още мислят за другите.

Освен всичко друго това ми осъзнаване ме окрили сякаш и започнах да възвръщам способността си за социални контакти.

Ей такаива непринудени.
Започнах да осъзнавам, че хората около мен не са чак толкова лоши.

И дори си говоря с тях.

Което е хубаво.

Усмивки.

Сякаш се събуждам от някакъв дълъг дълбок сън.

Летаргия.