в очакване

събуждам се ...

часовника пулсира в чарвено 07:07

кафе. цигара. няма нужда от закуска (все пак снощи съм ял:)
бавно стигам до спирката...

маршрутка и съм отново на работа

музика опианяваща, успокояваща, разказваща за състоянията на еуфория, скука, тъга...

рутинни действия с мишката клик клик клик
живея в очакване рутината да бъде нарушена още 48 часа и ще застана на магистралата с вдигнат палец следващ миризмата на изгорели газове и сив, изтъркан асфалт докрая им там някаде до нашето южно черномнорие.
знам че с мен ще са хората които искам да са с мен

преядох
сега само стоя с усещане че нищо не искам да правя но и това не ме притеснява
да не правиш нищо ама хич нищо даже да не гледаш тъпо е една точка хей това винаги е било страшно приятно да не искаш да направиш нещо да изпитваш някаква нужда да докажеш, извършиш, измислиш нещо
и въпреки това да не се чувставш сякаш си губиш времето и си гаден търтей който само бездейства

преди няколко дни бяхме с група приятели на едни палатки (всъщност палатката беше само една) и там имаше едно момиче което постоянно искаше да правим НЕЩО
ама защо когато простото бездействие беше по приятно от ВСИЧКО което бихме могли да направим

просто да си седиш и да се чувстваш отлично

имаше и звезди тогава

чувствам се изпълнен ама това не е само от питката и килограмът с кренвирши (как мразя кренвирши)

изпълнен съм от приятно от красиво и щастливо изка ми се да сложа съществителното на тези определения ама не мога да го измисля нека просто си останат така

след малко ще отида на концерт на полянката на най-красивото място в Габрово
там ще има хора които се забавляват знам че и аз ще се забавлявам
как да не се чувствам ...

изпълнен....