събуждане

започнах най-накрая да се пробуждам от отвратителната летаргия
сякаш съм изпил конската си доза кафе и сега очите ми се отварят
разбира се всичко това е само преносно понеже не съм спал в действителност от 96 часа а и кафе няма

но думата ми бе за другото "събуждане"
за онова на ума и душата
започнах отново да чета
знам какво да правя в свободното си време и дори в не толкова свободното
не се измъчвам от дребни проблеми а в същото време се радвам на дребнните неща

радвам се че съм жив

това не е на добре защото винаги в такива моменти се случва случката и разбива кристала на мечтите и радоста на ситни песъчинки

но това означава ли че до тогава все трябва да тръпна в очакване на този погромен миг?

"close your eyes, just feel that we are live"

с тези звуци се събуждах всеки ден на поляната и със звука на първите птички

с този мотив и изпращах слънцето и посрещах топлината на лагерния огън

дори дъжда койтопросмука палатката беше преди всичко красив

и топъл

все още се нуждая от някои неща
имам нужда да знам какво ще правя със себе си примерно следващите 6 месеца
имам нужда да се наспя
имам нужда да се занимавам с нещо което харесвам и ми е приятно
имам нужда от някой до мен с когото да споделя всичко това
имам нужда от нея

но не мисля постоянно за тези нужди
всичко само ще си дойде на мястото или пък не каква е ползата да се тревожа

а и още нещо от 96 часа не съм пил абсолютно никакъв алкохол
и още нещо май след този пост ще откажа любимия си порок - цигарите

всъщност май любимия ми е безсънието но както и да е

усмихвам се