Спомени 1

докато четях лекциите по история, открих това, написано от един човек, за когото ми е страшно мъчно напоследък, човек с когото сме споделяли и красотата на мига и тъмните бури, и сълзите и усмивките...

Живейте, независими от тъмните бури, които ще
преминават покрай прозореца ви
Живейте, зависими от красотата на миг като
сегашния
Живейте, със затворени очи за обидите и горчивината
с която непременно ще се сблъскате
Живейте, с отворени очи във вечното търсене на
детската усмивка
Живейте, безсмислено за онези, които са
изгубили вяра в съществуването
Живейте, смислено доказвайки вярата си с дела
идващи от дълбините на сърцето
Живейте, с усещането за настояще и бъдеще
Живейте, с неугасващата мисъл за усмивките
които споделихме, сълзите които попиваха
рамената на приятелството, незабравимите
преживявания и шумните разговори.

Живейте истински!