смисълът от безсмислието или един апатичен монолог

2005-02-23

Hot Spot. аз Стеф и персонала. мляко с мента и едно “бяло”.два пепелника с димящи цигари и няколко угасени смачкани фаса. смачкани като настроението на Стеф.

рожденния ден на неч е.

разговора се утежнява. търси се смисълът от съществуването и перживяването.
какво може да донесе загубата на смисъла?

апатията е пълна. няма идеи няма интерес няма смисъл.
като че ли обаче в цялата работа мога да намеря само положителни украски. дъното е положителна позиция.
няма по-лошо (въпреки тезата че винаги има по-лошо).
значи можем само да изплуваме. приятно съждение като се замислиш.

нервна криза Стеф е разтреперан не може да се успокои мести чашите, пепелниците после пак и пак, обляга се, изправя се... разговорът върви.

мисълта за самоубийство е някак си логично следствие. не ни се струва алогична или плашеща. нормално действие някак си дори твърде нормално, не по-сложно от запалването на поредната цигара...

търси се смисълът да се отиде до тоалетната, да се стане сутрин от леглото... за него смисълът е далеч - значи е безсмислен ситуацията е патова откадето и да я погледнеш.
безинтереса към всяко действие или бездействие води до апатично отношение към всяка възникнала ситуация или мисъл.

обяснението в конкретния случаи е елементарно и съвършенно просто

Жена

но въпросът погледнат в малко по-голям мащаб започва да тормози съзнанбието, да събужда нервни окончания, да изпраща импулси, да възбужда аксони и генерира хормонален дисбаланс. тялото е подвластно на психиката и отреагира с изменения на възприятиятията, сякаш е подвластно на различни медикаменти.

смисъл?