Безкраино уморен

Щастлив ли съм?
Щастлива ли си ти?
Къде си в тая бяла нощ?
С кого си ?

Прости, обичана, прости!
Аз просто съм безкрайно уморен
от самота, от гордост, от заблуда
и нежните ми чувства
ден след ден угасват
като нощни пеперуди.

Затуй понякога съм страшно зъл!
Затуй понякога на луд приличам!
На този свят от обич съм дошъл
на този свят аз искам да обичам.

Обичам те!

Душата ми трепти от твоята целувка озарена…

Щастлив ли съм?
Щастлива ли си ти?
Нощта е бяла, сребърна, червена,
снегът като в гробница шуми,
под стрехите заспиват ветрове
и ние ще заспим сами като
брези от върховете...