2005-02-19-22

Уха. много добра почивка.

времето е прекрасно сякаш е пролет организма иска разходки..
еми ще му осигурим една прекрасна такава ... или всъщност защо пък само една...

разходка първа: здраво и кулата страхотно. класика. доволен. биричка на “горски дух” колко е добре да хвърлиш зимното яке и да се движиш само по блузка...
а тези разходки са най-доброто време и място за един отличен разговор... ами ако си с жена... аууууу
няма по-добро наистина просто тя е прецакана/облагодетелствана да е с теб защото ни надоло ни нагоре. Но пак ни удари пролетната опрашваща вълна май... пък още дори не е пролет:)
пък и биричката накрая е отлична (ех откога не бях пил amstel...)

разходка втора: ден по-късно отново към кулата с раничка на гърба и катето за компания. достатъчно теми за разговор... много време не съм виждал малкото сис... ама верно много пък и обстановката е толкова предразполагаща

ханчето е затворено(място за въздишка и по една малка сълза) по една цигара и обратно
време е за един бърз/доволен обяд в “la scala” куатро формаджето с чеснов сос е чудесно компанията се увеличава мери и ....(защо все Олга ми е в главата?) както и да е обяда е отличен.

home sweet home (alabama)
камито е чудесна
малко сън
тази вечер като че ли ще правя компания на Дон а защо не имам само 3 лв какво пък толкова:)

Клубът: отново всички грозни, скучни, до болка познати и омръзнали мутри добре че не аз съм оператор... макар че и мен това ме чака утре

доста ровене в нета
мента с мляко
обичам нета вече май ми е мания
интересни неща дам....
малко Age of Empires
“кой сега е номер едно?...”

сутрин и ни очаква размазващото “live in paris” – ИЗВЪНЗЕМНО!!!
после малко размаз. шах. ха т’ва пък от кога не съм го правил обещава да е един хубав ден нали...

никога не вярвай на сутринта!!!!!

данъчни. и аз естествено съм в издънка много лошо много
и сега нерви
добре че е jack-и малко да релаксирам

и ми идва само едно
майната му!!!

времето тече все по бавно...
като желе
мечтата (неизпълнимата) е да приключа тази смяна
в обозримо бъдеще сякаш няма да стане. ще стоя тук закован
столът се сраства с тялото ми мусколите атрофират съзнанието остава някаде там но потъва в мъглата макар и да се бори с нея... образът се размазва

нуждая се от цигара...

часовника отмерва още една секунда и спира ...
защо стрелките не се движат? всичко се разтегля само звукът остава същия

и нощта... тя сякаш е безкрайна и скрива всичко с черното си покривало

уморен съм...