malka razhodka

2005-04-24-25

денят започва в Hot Spot.
или по-точно още не е свършил предния ден. кой както иска така да го разбира...

вече съм пиинал достатъчно за да ми е добре и недостатъчно за да ми стане зле...
идеално отдавна не бях употребявал комбинациата “жабешко око” компанията е добра както винаги тук
музиката е на висота (напоследък все по-рядко явление)
дансинга е наш
ние сме разбити непосилни са някои от движенията но изпълнени с достатъчно ентусиазъм и алкохол за да се мятаме бясно
пари няма - какво от това?
важна е музиката, движението и усещането за мига...

събуждам се...
господи толкова е тежко какво ли толкова съм правил снощи?!!??
хм дам като се има предвид че едва събрахме сили да се приберем от Hot Spot до вкъщи и дори ни беше нужна почивка...

Цветница
и кръщене на прекрасната ми племенница истерията е пълна хора търчат насам натам...
махмурлука бавно избледнява като стара пожълтяла снимка...

много хора църква странен и малко затормозяващ ритуал ресторант ракия(ау струваше си да се опита наборчето ми:)

време е да отлитам нали имам уговорка за “малка разходка”
багажа се стяга надве натри със сигурност нещо ще бъде забравено - е и?
спален чувал раница топли дрехи малко храна ....
достатъчно за да сме добре

бегом към автогарата
най-накрая отпускане в седалката.жега.Здраво свири на китара до мен.
хората ни гледат странно но се забавляват всичко започва много обещаващо...

Казанлък.
ЖП гарата очакване на влака следващото ни стъпало към крайната спирка...
малко снимки
и влака. пътуването с влак винаги ми е носело удоволствие. някаква свобода. вятъра които духа в косите (ех да имах коса:) посоката унасящото тракане
лицата преминаващи покрай прозореца ти всяко натоварено със собствената си история и мисли...
безкраиността на релсите равномерността на траверсите и усещането че може да стигнеш докадето си поискаш стига да продължиш да се носиш с вятъра...

Карлово.
бързо ориентиране по картата проверка за обратния маршрут разпределяне на финансите...
търсим алкохол (по възможност ракия аз вече съм изтрезнял от обедната)
огромен надпис АЛКОХОЛ с червени букви на един магазин
вътре една бутилка уиски и една силно прашасала бутилка карловска ракия:) дават ни я с известно подозрение (верно малко странно изглеждаме с разни шантави дрехи раници палатки и какво ли още не) махат етикетчето и с радост виждат гърбовете ни.
Киворкян говори по телевизията за упадащия морал на подрастващото поколение
следващия автобус (последния)
чудим се как ли живеят хората от тези малки градове.

Сопот.
Планината се извисява над нас.
там някаде горе е и нашата цел.забързани за да изпреварим залеза почти препускаме по пътя.

поляната.
няколко шатри малко маси странни хора които запиват биричка в топлата пролетна вечер...
намираме място за палатката(не се гордея с опъването и)
събирането на дърва за вечерния огън се оказва почти непосилна задача в сумрака на идващата вечер а и лагерът разпънат тук от няколко дни изглежда е пообрал всичко резервите от дървесен материал. справяме се.
запалваме и знаменития огън.
китарата.
за съжаление сме уцелили единствената вечер в която под шатрите е поканен оркестър.ресторантски оркестър със синтезатор!
аз си имам мисия да поддържам огъня по-дълго от хората на горната палатка които ни откраднаха единственото свястно дърво. Здраво си има мисия да поддържа музиката по-силна от тази на “оркестъра”
трудно е да се издържи два часа чалга на такова място...
игнорирането на пианските подвици и поздравите за “Бай Симо” е труд достоен за възхищение.

луната е уникално голяма сякъш съм попаднал в стар чернобял уестърн
И двамата успяваме.
успяваме да пресушим и уникалната запрашена бутилка карловска ракия. наградата за усилията ни е присъединяването на още една китара и група уморени но ентусиазирани млади хора.
огънят продължава доста по-дълго от очакванията.
настроението ни се повдига още повече при вида на две бутилки бира и една с домашно червено вино. все пак всички са уморени.

сънувам кана с кафе.

сутринта е студена и мъглива.всичко е мокро.чудесно е.
кратка разходка до Сопот за кутия цигари.
луда неразбория пред лифта.напича слънце.топлина по тялото толкова е приятно.
планината
първите полети на парапланеристите. небето е живо.
най-накрая идва и нашия ред да се качим на седалките.
лифта бавно ни понася...

горе е невероятно. гледката е неуписуема. много разпънати крила по поляната. всеки се занимава с последни приготовления.
спокоиствие.

сега за момент включи въображението си на максимални обороти изключи сетивата си и си представи 50 крила във въздуха носещи се на вятъра низината там долу чуи шумът на водопада някаде там зад теб почувстваи повея на вятъра високо синьото небе много облачета се гонят по него участвайки в луда и безконечна надпревара много цветове които се преплитат за да те омагьосат няколко разтревожени птици кръжат над всичко това поредния параплан се издига издува вятъра изшляпва по платното и полита.
спокоиствието е неизмеримо красотата поглъщаща
усети ли го?
времето спира ...

време е.

спускаме се (на цената на един)
приземяване но с лифта:(
глъдка въздух
цигара
и поемаме към Сопот

автобуса
СТОП!!!

Спира бус натоварваме се и тримата. очакванията ни за луд и сам шофьор се сбъдват. стар метъл-пънкар. лудешки истории много смях малко твърда музика

разклона за казанлък разделяме се с нашия нов приятел.
отново повдигаме палци този път сме разделени те са двама а аз съм сам е с безценната китара но тя не желае да вземе активно учстие в спирането на преминаващите автомобили(сигурно още е уморена от вечерта)крякане на жаби в близкото блато нарушават тишината след заглъхващите автомобили.вечерта е приятна и топла.

палец - спира автомобил
по пътя вземам и “колегите” отново странни истории които остават недоизказани защото ни стоварват в следващото село. малко разходка все още имаме време до залеза

палец - спира автомобил
героите са уморени Здраво вече клюма Шипка е уморителна. в колата се води разговор за следващата “малка разходка”

Габрово
добре дошли вкъщи...

сънувам...