salam:)(

Преглъщам в здрача. Сухият хляб се рони между пръстите ми. В екзестинциалното ми съществуване тези моменти са много чести...
Сам, в здрача, на малката масичка, в кухничката на ъгъла на жилищната кооперация. Самия блок навява някакво убито чувство, с олющената си зелена фасада...
Сам съм, а наоколо упорито се разлива сумрак, хммм като черна вълна имам чувство, че хората по улицата се къпят в прииждащата чернота, дори леко се усмихват при първия допир с вълната...
Сам съм, в ъгловата кухничка, а ето, че успях да преглътна още един къшей от сухия хляб, който почти ми продра гърлото.
Това ли ще ми е цялата вечеря? Ами както обикновенно, драги, защо изобщо питаш?
Или?
Я виж в изключения си хладилник, може би си забравил нещо...
Ами да – ето, а ти се мъчиш да преглъщаш само съх хляб. Ето, че си пропуснал, това парче салам.
Е, всъщност по-скоро е парченце, но все пак е по-добре от нищо. Ами да, сигурно стои там от седмици. Здрачът вече се е превърнал в един стабилен мрак, струва ми се, че всичко е някак променено навън. Всяко от лицата, които са различими денем сега може да е нещо зло и страховито – е, хайде драги, стига си дрънкал глупости – яж!
Не ми остана много от салама след като го обелих. Всъщност с изненада откривам, че обвивката му е почти еднаква на вид с кожата на ръцете ми – суха, безцветна, дори прозрачна, е няма как...
Кожа, беля кожа от парче салам, наистина би могла да бъде, но това е обвивка от салам, или...
Не. Мисля, че взех това парче салам от хладилника, или не беше така? Защо извъднъж всичко така се оплете в главата ми?
От мрака е. Всички лица са застинали в ужасни гримаси, вече ги виждам до болка ясно...
А мракът се отдръпна и отстъпи място на едно зелено сияние, леко тревно зелено, успокояващо очите. Просто ми е приятно да стоя до прозореца и да беля парчето салам, което съм взел от хладилника... А е наистина смешно как много обвивката му прилича на кожата на моите ръце, може дори някой път да си спомня за това и да се посмея с приятели. Май дори току-що на последната обелка имаше нокът... как да не се посмее човек, с приятели даже...
**
Дали ме притеснява, че нямам хладилник? Не особено, никога не съм имал, нито е бил включен, нито изключен.
Всъщност даже нямам и приятели, с които да се посмея, но нали и никога не съм имал.
Дали ме притеснява, че никога не съм виждал салам?
Не, но често сънувам – парче салам, а обвивката му е като кожата на ръцете ми...
Просто ми е приятно да стоя до прозореца и да беля парчета кожа от ръцете си...