Спомени 2

Това беше написано преди много време за един приател на когото все още много държа но с когото вече за съжаление нямам много контакти.
post-нах го понеже все още е актуално особено за най-редовния читател на моя Blog които дори ме упрекна че съм спрял да пиша.
и като последно това е доказателство че музата идва понякога и когато сме в добро настроение.

Усмихни се. Усмихни се приятел.
Обожавам да наблюдавам пътешествието на което се отправят крайчицата на устните ти когато се усмихваш.

Усмихни се. Усмихни се дори да откриеш предателките на времето около очите си.

Усмихни се. Но не тъжно. Не през сълзи. Усмихни се до сълзи.

Усмихни се. Искрено и силно. И усети как десетките мускулчета разтягат все повече и повече твоята усмивка.

Усмихни се. Смехът е дар. Дар за теб, за хората, за света. раздавай своя дар навред и винаги.

Усмихни се. Загадъчно като Джокондата, глупаво като хиена, весело като клоун, хищно като крокодил.

Има ли значение как, каде, кога, с кого - просто се усмихни.
Усмихни се. Сериозно ти говоря. не ми се хили такъв.

Усмихни се. Тук, сега, ти. Да!