Липса

Липса...

да ти липсва онова което усещаш само понякога, което имаш за малко и не осъзнаваш че го имаш и после "мрак, светкавица и грохот.."няма го...

или пък да знаеш, че си извън времето, да се чувстваш добре в сапунения мехур, отделящ те с тънката си, неосезаема ципа от действителността и да чуеш звукът от неговото спукване,
а там в мехура е толкова хубаво...

виждали ли сте сапунен мехур, уж е безцветен, но понякога всички цветове на дъгата пробягват по него... и толкова лек...

опитвали ли сте да задържите сапунен мехур за по-дълго време? аз съм пробвал

не става!

всичко хубаво (и лошо за да не ме обвините в песимизъм) си има край, даже халбата ми с бира. ето сега виждам дъното да ми се усмихва с няколко малки мехурчета пяна останали .... но и те ще се спукат, тези спецялно ще ги спукам като долея още бира... и още много мехурчета....

липса ли?

защо?

има спомени...снимки... ха те са още по-лоши и от мехурчетата, уж запазват моментите ни (приятни, неприятни, весели, тъжни...) не ви ли се струват малко безвкусни, безцветни след поредното припомняне с някои приятел, те избледняват все повече и повече... помните ли миризми? а онзи приятен мирис на окосено сено, там на поляната, в онзи спомен за реката и блясъка на слънцето, върху крилцата на водното конче? а с този спомен усещате ли и кристалността на въздуха, вятъра който ви освежава, малките капчици роса, плътното зелено на дървото пред вас? Ха, вече подробностите стават много нали? и избледняват...

липса на...

японците имат хубав обичай да си подаряват моменти (дори все си мисля че си подаряваха само изгреви и залези но...) ето подарявам ви онзи момент, там в мехурчето, още цветно изпълнено с мирис чистота и красота, плътният момент.

липсва ми