Слънчева пътека

Нощ. Приключих работа.
Уморен съм. Смазан.
Ежедневието ме убива.
Усетих за по-малко от ден какво е да си свободен и сега не мога да вляза в руслото на работническия си мизерен животец.
Плажа е пуст. Все пак е нощ. Ветровита и студена.
Морето е черно. Като яма която очаква да те погълне. Вече се плаша от него. Твърде много искаше да ми вземе преди няколко дни. С твърде малко се отскубнах. Но то ще си вземе неговото. Знам. Ще си платя дълга рано или късно. Водата е топла. Вълните са огромни. Вятъра все по студен.
Някаде напред на небето започват да се различават облаци. Мрачни. Огромни. Зловещи. Обещаващи само мрак и студ.
Малко по малко навлизам вече ме е обгърнало до колене. Паля цигара. Малка свещ срещу огромния мрак навсякаде пред над под около....
Поемам с удоволствие бавната отрова. Не мисля за нищо...просто поемам и издишам. Наслаждавам се. Вече съм обгърнат до кръста. Една голяма вълна намокри цигарата. Това ме изважда от унеса. Далеч напред тъмните облаци са станали тъмно, кърваво чарвени. Разсъждавам върху всичко което се случи. Имаше ли нещо истинско? Той беше ли ниакаде другаде? Дали вярваше в това което се случваше? А аз дали вярвах? А сега вярвам ли?
Или всичко беше само една отвратителна психария?
Свтлина. Малко чарвено петънце.
Потапям се.
Още малко.
Не е студено.
Прекрасно е.
Излизам. Една вълна ме вдига. Нагоре. Виждам прекрасна слънчева пътека.
и знам че тя е там и не мога да избягам от нея винаги ще съм върху нея и винаги тя ще е с мен...
Морето е прекрасно. Вече не е мрак вече е синьобяла пелена.

Време е...