празно

Ненужен ден.
Безсмислен някъкъв...

Вършенето на "нищо" е едно от най-досадните ми занимания...Има "нищо" и "нищо"
Едното "нищо" те кара да се чувстваш много добре, спокоен, отпочинал, радващ се, доволен... Това е "нищото", когато си свободен да правиш каквото си поискаш, но си избрал тъкмо "нищото", но все пак тук имаш право на избор...

Другото "нищо" си е "нищо" от където и да го погледнеш.
Просто безсмислено преживяване на поредния ден.
Загуба на време.
Загуба на възможности.
Бе загуба няква...
А загубите не са приятни на никого. Ето днес си счупих очилата... слънчевите. Хъх, неприятна загуба на вещ на която държа. По принцип не държа на вещите. Но има някои с които наистина мразя да се разделям.
Раницата на гърба ми. Винаги имам нещо полезно в нея. Понякога ми е достатъчна за да се вдигна и да отида някаде. А аз съм човек на спонтанните решения. Може да реша дори сега да си вдигна чукалата, така че раницата трябва да е с мен.
Музиката в ушите ми. Тук вече не мога да изтъкна някоя определена вещ, но всичко което ми позволява да се наслаждавам на музиката без която не мога, е "музиката в ушите ми".
Очилата. Слънчевите. Обичам да се крия от света понякога. Малко щтраусово мислене. Прикривам се с тях, те са ми бариера между мен и света който не понасям.

Търся си и работа. Не издържам това бездеиствие и безсмислие. Нищо. Гледайки обявите се чувствам като пълен загубеняк, който до края на живота си е обречен да работи нещо от което му се повръща. Просто за другото нямам квалификация, образование, стаж, знания...
Мразя да се чувствам безполезен и да бездействам да не влагам някаде енергията си.

Гаден ден.