черно бял

Седях цяла сутрин и се ровичках из разни blogs после реших да поразгледам моя ...
за година и половина...за 58 post-a... няколко снимки...
нищо
прочетох от до всеки един post ...
много мъка, много емоции, красота тук таме, малко усмивки, малко спомени, няколко човека...
в общи линии го оценявам като цветен... има от всичко по малко
само дето сега вече аз съм черно бял...
четох един post пак като пристрастен, вманиачен, кръвопиеещ, вампирясъл, blogоманиак
и си зададох въпрос който не спирам да си задавам вече две години...
каде отиде всичко това?
ама каде се загубих по пътя?
уж следвах всички правилни пътеки...уж избирах само истинските неща ...важните...
и накрая....сега?
може би не винаги трябва да вземаш правилното решение... а пък и как да си сигурен кое е правилното...
доволен ли съм? и да и не... всичко трябваше да се случи... но май загубих много по пътя...
загубих цвета, загубих контакта, загубих детското, загубих забавното, загубих май истинското
сега съм черно бял въпреки неизменната ми усмивка...въпреки че развеселявам някои хора все още... правя го по навик... някак машинално... но от вътре не ми става по-добре...
писах за цветните петънца... убеждавах един човек колко е важно да вярва в тях... че ги има... и ще ги има... глупак ли съм бил да вярвам в това? толкова ли съм бил наивен? е не може да се живее на спомени колкото и цветни да са... не може да се живее и в самота колкото и приятна да е...не бива да се кара по инерция... няма вече музи няма искренни усмивки...няма приключения не си създавам нови спомени...всъщност ще имам няколко от това лято но нито за един от тях не искам да си спомням...
няма тръпка по дяволите... това от годините ли е? или не? по-скоро не... по-скоро просто аз не мога или не искам или ме е страх или съм слаб или съм срамежлив или ...или...
какво направих сега поредния депресантски post и защо? изписвам изливам чуствата си на белия лист... ама многоточието не може да сложи точка на всичкия shits
хайде със здраве