поля от слънчогледи

Дълъг, безкраен път.

Прикован в седалката, единственото което разнообразява пътуването е гледката през малкото прозорче.

Слънчогледи.

Безброй. Като войски, строени преди битка. Навели глави, хиляди малки слънца. Тук тамен някой титан изправен гордо, издига снага над останалите.

Път. Осовата линия е безкрайна... хипнотизираща..

Слънчогледи.

Изправили тела. Вдигнали взор срещу жаркото слънце. Предизвикателно. Наперено. Гордо. Хиляди и хиляди... С лица вперени в небосвода следещи огненото кълбо.

Префучаваме.

Слънчогледи.

Още и още... като море... пяната е жълта, вълните малки, но достигащи хоризонта... че и след него... зелено море, ширнало се безкрай... малки обречени войници...пред последна битка... само шосето и небосвода разсичат това зелено море...

Слънчогледи.

Навсякаде. Еднакво красиви и толкова различни. Малки... големи... плашещи със своята сплотеност и безкрайност. Стройни редици, разлюляни от слабия полъх на члския вятър...

Слънчогледи....