Сън

Думи.

Нямам думи. Тя е толкова прекрасна. Не мога да повярвам. Всичко е толкова хубаво. Пише стихове. Аз не мога. Не мога да изразя чувствата си. Постоянно ми казва че и е хубаво. Истина ли е това или сън. Ако е сън не искам да се събуждам. Ако е истина не искам да заспивам.

Заспах. И се събудих с нея. Рамото ми още ухае на парфюма и...

Аз съм пън. И съм страхлив... и нерешителен... Тя е уникална. Не е възможно. Искам да повярвам, но не мога. Всички са много мили. Тя е очарователно притеснителна. И толкова крехка. Не може/иска да се интегрира. А мястото е красиво. Тя му направи дори снимка и ми я подари ей така с очи...

Узана, хора консумиращи... но не консуматори. Спокойствие, веселие, безгрижие, лежерност. Всички които ми трябват са там. И тя е там.

Лежи върху рамото ми.. косите - галят.. ръцете - милват.

От цялата работа аз печеля точки. Все едно съм на състезание, постоянен експеримент някакъв... не искам да експериментирам с Това. Това е толкова красиво. Очите и които не се отделят от мен... с какво заслужих това? Заслужих ли го?

Усмивка. Малки студени ръце сгушени в моите. Думи красиви и нежен глас...

Не исках тази нощ да свършва.
Сега остава да чакам. Да чакам.

Чакам...