Огън

Горя.

Изгарям отвътре.

И тръпна.

От звука на телефона. От всяко проблясване на монитора.

Тя ли е?

Горещо.

Топка в стомаха. Хем е лудо и напрегнато, хем е приятно и красиво.

Изгарям.

Страх ме е само да не прегоря. Страста изгаряла бързо. Ще има ли нещо което да се спаси от пепелта? Дали както всичко почна бързо така и бързо ще си отиде.

Е този път ще се боря, ама като звяр ще се боря. Време е тоя позамрял овнешки инат да изкочи наяве.

Не мога, не трябва, не бива да губя този път.

Този път е много различно и толкова силно, толкова силно.

Болезнено.

А не знам нищо. Нищо не знам.

Два различни свята, различни компании, различни интереси.. а иначе имам чувството, че сякаш говоря със себе си понякога, толкова еднакво, толкова близко... само някак си по-нежно.. по меко...

И страх много страх... и чакане... убииствена неизвестност.

Но пък тръпката, тръпката е уникална.

О как искам да съм до нея сега...