кратки случки при болярите

Почивка.
Винаги има време за един център. Скачат ми на гърба. Бърза бира на каравана. Култова даммм.Много мехурчета. Тераса, цигара и дъжд. Свежест и отрова.
Търново – града на “болярите” – хахахаха(да ме извиняват всички Търновци). Защо всяка втора кръчма е “болярска изба”, “при болярите” и т.н. Да ви имам и само самочувствието. Разходка, Shopping, жега, задух. Всичко е на кадри – не съм лягал от 90 часа. Бира и цигара.

Нямам сили. Тялото ми е изразходвало дори онази прочута една калория дето си я пазя от две години. Ръката ми трепери.. силно. Грозна черна муха пълзи по масата. Размазан образ. Страни хора. Страни дрехи. Страна бира – “Болярка” (колко шаблонно) – мухохахаха. Облаци. Маса, бира, цигара, кола. Дъжд. Дебели, мазни, огромни капки приключват краткото си съществувание в предното стъкло. Скорост.

Gus Gus - Anthem.
Клубът. Бира, цигара, размазване на стол. Удобни са. Прекрасно. Тъмнина. Звук. Някой шепне.

Автомобил. Мъглата прилича на каша. Дали има мъгла или просто вече очите ми отказват да функционират?!!? Резидаво зелено елече, фуражка, проблясък на фарове. Блещи ме фенерче в очите. Втори акт за три дни. Търново. Нощ. Дъжд. Гаден, ситен, студен. 106 часа.

Banco De Gaia – Drippy.

Обратно. Няма време и за бира. В колата е топло. Черен асфалт. Проблясъци на фарове. Огромни очи в мрака. Хипнотизиращо. Унасящо бучене, леко ми е. Понасям се напред. Над. Високо. Извън. Капките умират преди да се родят. Чакал на пътя. Две огнени очи. Поглъщат ме. Бяла осева линия. Безкраина.

Време ли е да поспя?

Нем не мисля така. Чакат ме още миражи. Още избягали призраци, още звук без картина, още много кадри, още жалки останки от светло минало и изкривени спомени за предстоящи срещи...