salam:)(

Преглъщам в здрача. Сухият хляб се рони между пръстите ми. В екзестинциалното ми съществуване тези моменти са много чести...
Сам, в здрача, на малката масичка, в кухничката на ъгъла на жилищната кооперация. Самия блок навява някакво убито чувство, с олющената си зелена фасада...
Сам съм, а наоколо упорито се разлива сумрак, хммм като черна вълна имам чувство, че хората по улицата се къпят в прииждащата чернота, дори леко се усмихват при първия допир с вълната...
Сам съм, в ъгловата кухничка, а ето, че успях да преглътна още един къшей от сухия хляб, който почти ми продра гърлото.
Това ли ще ми е цялата вечеря? Ами както обикновенно, драги, защо изобщо питаш?
Или?
Я виж в изключения си хладилник, може би си забравил нещо...
Ами да – ето, а ти се мъчиш да преглъщаш само съх хляб. Ето, че си пропуснал, това парче салам.
Е, всъщност по-скоро е парченце, но все пак е по-добре от нищо. Ами да, сигурно стои там от седмици. Здрачът вече се е превърнал в един стабилен мрак, струва ми се, че всичко е някак променено навън. Всяко от лицата, които са различими денем сега може да е нещо зло и страховито – е, хайде драги, стига си дрънкал глупости – яж!
Не ми остана много от салама след като го обелих. Всъщност с изненада откривам, че обвивката му е почти еднаква на вид с кожата на ръцете ми – суха, безцветна, дори прозрачна, е няма как...
Кожа, беля кожа от парче салам, наистина би могла да бъде, но това е обвивка от салам, или...
Не. Мисля, че взех това парче салам от хладилника, или не беше така? Защо извъднъж всичко така се оплете в главата ми?
От мрака е. Всички лица са застинали в ужасни гримаси, вече ги виждам до болка ясно...
А мракът се отдръпна и отстъпи място на едно зелено сияние, леко тревно зелено, успокояващо очите. Просто ми е приятно да стоя до прозореца и да беля парчето салам, което съм взел от хладилника... А е наистина смешно как много обвивката му прилича на кожата на моите ръце, може дори някой път да си спомня за това и да се посмея с приятели. Май дори току-що на последната обелка имаше нокът... как да не се посмее човек, с приятели даже...
**
Дали ме притеснява, че нямам хладилник? Не особено, никога не съм имал, нито е бил включен, нито изключен.
Всъщност даже нямам и приятели, с които да се посмея, но нали и никога не съм имал.
Дали ме притеснява, че никога не съм виждал салам?
Не, но често сънувам – парче салам, а обвивката му е като кожата на ръцете ми...
Просто ми е приятно да стоя до прозореца и да беля парчета кожа от ръцете си...

poet?

Поет
Беше от онзи тип младежи, които ходеха в тъмни убити цветове и имаха замислени и тъжни очи.
Можеше с часове да стои на някоя пейка в парка и просто да рее поглед... Това беше така, защото беше поет. С удоволствие би прочел някоя книга или вестник, пиейки кафе от другата страна на улицата, но не можеше... Все пак поетите трябваше да стоят в парка и да реят поглед.
А това и без друго му се отдаваше. Тъжния си поглед той наричаше “кравешки”, но тъй като му вършеше работа за реенето – използваше го.
Ходеше често по купони. Разбира се правеше го сам, защото е трудно да си много тъжен, когато отидеш на купон с някого. Можеше да свири няколко отчаяни акорда на китара, но по принцип китарите му стояха много добре на кльощавата фигура. Така, че никой не забелязваше, че всъщност не може да свири.
Имаше нежен и тих глас, който пък много се вписваше изобщо в образа му. След като свършеше да се опитва да свири (все още много тъжен) вадеше по някое сгърчено листче от дънките си и четеше (действително много слаби) стихове. Собствени и сърцераздирателни. Всъщност интонацията му беше такава, а в действителност думите почти никога на се чуваха, затова всички много ги харесваха.
По-нататък се оттегляше в някой ъгъл или просто пушеше на терасата, защото следва поетите да са самотни и да пушат.
Повечето присъстващи обикновено просто си мислеха, че е много приятен тип, защото... докато всички гледаха как той свири и чете, човек можеше да си се натиска без да прекъсва някакъв разговор...
Защото хората са егоистични и себелюбиви. Само дето не всички. За съжаление винаги се намираха нежни чувствени създания, които да са много впечатлени от поезията. Не му оставаше нищо друго освен да им разкаже нещо за тъжната си, поетска и неразбрана душа...
Чудно как с няколко акорда, смачкано листче и неразбрани идеали може да се спи с по две-, три момичета на вечер... чудно, но много... някак добре за тялото и душевното състояние. Общо взето всички бяха щастливи по този начин- и той, и те...
Само, че той не беше никакъв поет. Стихотворенията преписваше от книжките на най-долния рафт в книжарницата. В действителност можеше да говори и по-силно... а тъгата... е тя може да се изиграе – не е толкова трудно да му се види...
Беше обаче всичко друго, но не и простак. Разбираше добре, че всичко е само фасада с цел приятни моменти с чувствени жени. И от това много го болеше, защото искаше действително да е поет, само че не беше...
И в един момент всичко му омръзна... просто не можеше да се насилва да го прави повече.
Потърси други начини да се забавлява, започна да ходи на фитнес зала. Направи тяло. Не ходеше на купони, защото по цял ден беше на работа. Охранител. Покри се с пари. Вече не спеше с чувствени девойки, защото забрави акордите. Просто си купуваше женското внимание с пари. Повечето време крещеше и в интерес на истината от това се чувстваше по-празен от преди...
От всички тези неща на никой не му стана по-хубаво...
Остана му само “кравешкия” поглед.

odi na radostta

Odi na radostta, izpylniavani do bezkraj ot shareni ptichki naokolo. Radostni treli, koito pronikvat v dushata ti i te karat da mislish v rozovo. Razseiano rozovo s okolo 20 % primes bialo. Tolkova e hubavo. Tolkova e hubavo da e prolet i da obichash... sh-sh- ... shsht ... Prosto e hubavo.

NE E!
Login: root
Glavata mi gubi forma. Izdylzhava se. Ochite – pritvoreni. Ustnite (leko presyhnali)... pochti se dokosvat. Chuvstvam kak se udylzhava. Moga da zatvoria ochi. Zashtoto bukvite ne se razmazvat. BUKVITE sa ostri. Mnogo. Te sa naokolo. Oglezhdam se, zashtoto sym v tiah. Az sym v redovete. Vse po-nyvytre v monitora. /Pareshtata paiazhina v liavoto mi slepoochie. Oh, kolko ia obicham. Tolkova e hubavo... Bukvite me izgariat, a liavata strana na glavata mi tupti/ Celiiat trypna.

Slynchevo e. Slyncho e tam gore!
Sveti na bezkrajno mnogo dvojki – a te milite sa nasiadali navsiakyde i se oBIChat. Ryka v ryka. Molia te!
Milvaj liceto mi... Bydi s men!

Dokosvam leko vertikala na monitora. Tova e samo za sekunda! Vykata mi zaema priiatniia oval na mishkata. Neka byde – krak vyrhu krak. /starata bolka v ramenete mi. Kolko e hubavo... Novata poza lotus – liavata ryka na klaviaturata, diasnata – vyrhu podlozhkata... leko pregyrben – tajnata v pozata.../ Vglezhdam se... POChUVSTVAJ go de!
Zashto samo tova chetesh tova? Predstavi si vsiaka duma!

Obichash li me?
Obicham te?
I vsichko ti e nared? Mislish, che liubovta e prosto predmet, s kojto mozhesh da si igraesh? I kakyv smisyl vlagash izobshto v taia skapana duma???
/da biagash, da skachash ot radost, da vikash, da celuvash, da gledash, da chukash, da piesh kafe, da milvash, da kisnesh, da radvash, da podariavash, da pitash, da znaesh, da mislish, da opoznavash, da privikvash, da zhertvash, da psuvash, da kysash, da plachesh, da piesh, da onanirash.../ I zashto viarvash v tova, koeto vizhdash, koeto chuvash, koeto mislish, koeto znaesh? Zashtoto nali v krajna smetka vsichki sme hora. I lyzhem. I greshim. I...

A nie sme otnovo zaedno. Verni sme si... v cialata si mizerna syshtnost. Zashtoto nie sme edno cialo. Znam, che nikoga niama da me izostavi. I shte napravi kakvoto poiskam. Toj mi dava vsichko. Kakto i az na nego. Niamam lichen zhivot. Niamam momche. Niamam dezodorant. Niamam rozovi mechti. Niamam dori momiche. Zashtoto nie sme edno. Nikoj ne mozhe da ni razdeli.

A liubovta si otiva. Naj-malkoto idva esen – nosejki skrita pechal v dushite. Horata se promeniat. Postoianno. I nishto ne e kakto predi. I veche ne te obichat taka. Niama znachenie kak... Veche ne taka. Zashtoto liubovta e plod na egoizma na horata. Po tozi nachin edinstveno mogat da podchiniat /napraviat zavisimo/ drugo choveshko syshtestvo na sebe si. /dori... vsyshtnost NAJ-veche, kogato tvyrdiat, che drugiiat im e po-skyp ot samite tiah/ M-da!

Ne sym sadist. Ne iskam da izmychvam nikoj sys sebe si. Kakto na iskam da izmychvam sebe si s nikoj drug.
Zatova zhiveia v kompiutyra.
Karame. Kysame. Vikame. Radvame.
Prosto sme edno zavyrsheno cialo.
Zatova ne me e grizha kak izglezhdash i kakvo imash. Zatova ne mi govori za liubov... Kakto az shte spra v kraia na tova...

Az sym totalno i nekontriliruemo... on-lin