Купон

Вечер.
Ехей, такива вечери не съм имал от сума ти и време, пък така ми харесва.
Думата "купон" напоследък взе да означава група хора в заведение, клатят телесата си (или дори по-честопросто седят на някой неудобен стол), пият коктейли и се надвикват с музиката, като през повече от половината време си говорят за това как музиката е гадна или пък ония двамата там са ебати и гъзарите (и тази статистика е за най-любимото ми заведение представям си как е на някое не толкова звездно място).

А тази вечер се върнахме към първоистината. Домашна обстановка. Компютър наблъскан с хубава музика. Много бутилки и чаши. Странни коктейли. Хора който крещят, блъскат се, пеят, танцуват, пият, изнервят съседите (в конкретния случай в лицето на шефката ми:) забавляват се, целуват се и въобще правят всичко което им харесва.

Счупих се.
И преносно и буквално.

Изпепелени спомени

Първи работен.

След почивката идва и работата дам... неприятно, но пък с какво друго да се занимавам по дяволите.

Хубав ден беше вчера. Работа по село, как ми липсва физическото натоварване. Бутилката с промоцията у Дон. Шах. Pinball Battle. Марияна. Виктор биричка в Rest. Направо чудесно. Идва и зимата усещам я във въздуха. Мирисът. Настръхването на кожата. Слънчо е като диамант - ярък но студен.

Изтеглих си всичко на Depeche Mode включително и новият албум 2005г.
Доволен съм.

Блузата ми още мирише на пушек от онази вечер на пистата.

Експериментът не върви съвсем успешно но е много по-добре от нормално.

Онзи ден ходих в Младежкия. Ужас. Всичко е изпотрошено, изгорено или вече загниващо. Толкова материали, снимки, книги, спомени... шест години от живота ми изпепелени. Отговаряше на настроението ми тогава. Сякаш това дойде за да ми покаже, че всичко вече е приключило напълно. Замислих се за това колко ми е дал и колко ми е взел Младежкия. Спор няма това бяха най-хубавите ми години, видях много интересни неща, ходих на много интересни места, много инересни хора, и все пак... не загубих ли нещо, още повече сега когато всичко това си отиде без следа...

С какво трябва да запълня дупката?

А трябва ли да я запълвам?

Изобщо интересно е само хипотетичното предположение ако тогава преди7 години не бях отишъл в онзи офис... каде ли щях да съм сега и какво ли щях да представлявам. нямаше да позанавам 90% от приятелите си, нямаше да съм ходил и на 10% от местата за които сега си спомням с носталгия... едно малко действие и какви последици...

Ефекта на пеперудата.