сън?

спя.

пак не сънувам, просто съществувам спейки.

всъщност не съм спал от няколко дни
изкарвам по повече от 20 часа на ден пред компютъра
през другото време или пътувам или просто съзерцавам някоя пукнатина на стената

цигари - по кутия две на ден
кафе - не по-малко от литър
храна - не знам, не помня от кога не съм ял
искам да се отпусна някаде, да не мога да мърдам, да няма шум, да няма хора и да спя...
искам ...

пукнатините са все повече
познавам ги

мразя допира с клавиатурата
и светлината от монитора
не чувствам нищо

не сънувам или сънувам...

спя или вегитирам
мразя вкуса на цигарите и кафето
мразя
силна дума

ще се родя след една седмица
някой се прибира
някой си заминава
някой изчезва

нямам сили за нищо дори да мисля

Там...

Едно място...

Красиво само по себе си

Още по-красиво когато е изпълнено с живот.

Хора

Всеки се лута

Лудницата е свършила, остава само удовлетворението от добре свършената работа

безгрижие

веселие

спокойствие

Всичко е изпълнено с позитивизъм, изтощението е сладко като халвата в консервата или останките от течния шоколад, мястото е почети пусто, липсва екота от човешките гласове, изпълвали го в продължение на повече от месец.

дали едно място може да запази някаква енергия?

ако е така то това има какво да разкаже, а че е така - така е.

Знам че отида ли пак там, ще почувствам и лудницата и напрежението и радостта и безгрижието и безвремието, ще чуя приятелските гласове, ще видя отново силуетите в мрака и сънените погледи преди изгрева на слънцето

Вкусът на кафето ще бъде по-хубав от вкусът му кадето и да било другаде, поне по-различен

Музиката ще зазвучава по различен начин от слушалките на CD-то ми

Останаха само малко дървета и гола поляна...

Все пак си личи че бяхме тук

Поглеждайки към масата, кулата или дори към малките пътеки които оставихме в тревата виждам всъщност пътеките които останаха в сърцата ни

Нито една пътека не е незаличима, но ако от вртеме на време се разхождаме малко по нея с приятели... тя ще си остане до тогава докато нас ни има да я проправяме отново и отново

Благодаря ви на всички

Благодаря

Предложение?

днес(или по-скоро вчера) докато си стоях в автобуса се нагледах на разни сериозни нацупени физиономии на стари лелки, баби и дядовци

понеже бях сигурен че всъщност те са много добри хора асоциираики ги с моите роднини си мислех че всъщност изглеждат зле само защото се правят на твърде сериозни

и си мислех колко ли ще е хубаво ако всъщност всички се усмихват един на друг ей така просто за да бъде малко по-хубаво...

събуждане

започнах най-накрая да се пробуждам от отвратителната летаргия
сякаш съм изпил конската си доза кафе и сега очите ми се отварят
разбира се всичко това е само преносно понеже не съм спал в действителност от 96 часа а и кафе няма

но думата ми бе за другото "събуждане"
за онова на ума и душата
започнах отново да чета
знам какво да правя в свободното си време и дори в не толкова свободното
не се измъчвам от дребни проблеми а в същото време се радвам на дребнните неща

радвам се че съм жив

това не е на добре защото винаги в такива моменти се случва случката и разбива кристала на мечтите и радоста на ситни песъчинки

но това означава ли че до тогава все трябва да тръпна в очакване на този погромен миг?

"close your eyes, just feel that we are live"

с тези звуци се събуждах всеки ден на поляната и със звука на първите птички

с този мотив и изпращах слънцето и посрещах топлината на лагерния огън

дори дъжда койтопросмука палатката беше преди всичко красив

и топъл

все още се нуждая от някои неща
имам нужда да знам какво ще правя със себе си примерно следващите 6 месеца
имам нужда да се наспя
имам нужда да се занимавам с нещо което харесвам и ми е приятно
имам нужда от някой до мен с когото да споделя всичко това
имам нужда от нея

но не мисля постоянно за тези нужди
всичко само ще си дойде на мястото или пък не каква е ползата да се тревожа

а и още нещо от 96 часа не съм пил абсолютно никакъв алкохол
и още нещо май след този пост ще откажа любимия си порок - цигарите

всъщност май любимия ми е безсънието но както и да е

усмихвам се

Алкохол

Алкохол

да се осещаш че си пиян и да искаш още и още, само и само да се потопиш в онази "черна" дупка, която обаче е по-светла от обикновенното сиво ежедневие.

сетивата са претъпени, чувствата изострени, задръжките минимални, маските уж са свалени

чувстваш се и по-силен и по-добър...

свалени ли са маските или просто са заменени с арогантната, безкрупулна и глупава маска на поредната бутилка алкохол

на сутринта се мразиш, чувстваш се глупаво и слабо

каква е идеята тогава?

защо изобщо отпиваме от проклетата "огнена вода"?

какво перверзно и мазохистично удоволствие само?

желание да избягаш, но нали на сутринта всичко те настига и се сгромолясва върху теб по-силно и по-ужасно

отвратителна работа

пиите само швепс

Липса

Липса...

да ти липсва онова което усещаш само понякога, което имаш за малко и не осъзнаваш че го имаш и после "мрак, светкавица и грохот.."няма го...

или пък да знаеш, че си извън времето, да се чувстваш добре в сапунения мехур, отделящ те с тънката си, неосезаема ципа от действителността и да чуеш звукът от неговото спукване,
а там в мехура е толкова хубаво...

виждали ли сте сапунен мехур, уж е безцветен, но понякога всички цветове на дъгата пробягват по него... и толкова лек...

опитвали ли сте да задържите сапунен мехур за по-дълго време? аз съм пробвал

не става!

всичко хубаво (и лошо за да не ме обвините в песимизъм) си има край, даже халбата ми с бира. ето сега виждам дъното да ми се усмихва с няколко малки мехурчета пяна останали .... но и те ще се спукат, тези спецялно ще ги спукам като долея още бира... и още много мехурчета....

липса ли?

защо?

има спомени...снимки... ха те са още по-лоши и от мехурчетата, уж запазват моментите ни (приятни, неприятни, весели, тъжни...) не ви ли се струват малко безвкусни, безцветни след поредното припомняне с някои приятел, те избледняват все повече и повече... помните ли миризми? а онзи приятен мирис на окосено сено, там на поляната, в онзи спомен за реката и блясъка на слънцето, върху крилцата на водното конче? а с този спомен усещате ли и кристалността на въздуха, вятъра който ви освежава, малките капчици роса, плътното зелено на дървото пред вас? Ха, вече подробностите стават много нали? и избледняват...

липса на...

японците имат хубав обичай да си подаряват моменти (дори все си мисля че си подаряваха само изгреви и залези но...) ето подарявам ви онзи момент, там в мехурчето, още цветно изпълнено с мирис чистота и красота, плътният момент.

липсва ми