дали?

Искам да обичам пак./ Липсва ми/ това усещане/ и мирисът/ на мисълта/ тогава./ Май греша./ Или пък лъжа./ Всъщност искам пак/ да ме обичат./ И да намеря себе си/ във някой друг./ Да бъда цял./ А може би това възможно е…/ Не знам./ Но искам.
А междувременно ситуацията е следната:
***Там/ някъде/ все още/ има/ огледало,/ което съхранява/ моето преди –/ нащърбено/ напукано/ оплюто от мухи,/ очакващо/ да се огледам/ и да се позная.
Там/ някъде/ все още/ има/ огледало,/ запазило/ предишния ми/ лик,/ покрито/ с прах,/ завито/ със парцали/ и скрито/ зад невиждащи/ очи.
Там/ някъде/ все още/ има/ име,/ което ще/ позная,/ щом/ ме призоват,/

и приятно/ ми е/ да се/ запознаем.

another cup of coffee

пак съм на работа. Каква изненада само:)

и пак е пълна скука, не съм спал и това е обичайно, болен съм, което също се превръща в нещо типично за мен напоследък, не се виждам с никого, макар че само тази вечер имах посещение от 8 човека, все приателчета, които не бях виждал отдавна. Странна работа. Просто нямам време по дяволите, ама никакво време за себе си. Не мога и да си почина, а това ме изтощава, трябва ми да се откъсна за малко от това ежедневие, защото просто ще се побъркам.

Днес искренно завидях на Виктор.

Изнесе се от ежедневието, сега е другаде, с някого на ново място...

сигурно и при него си има тъпите моменти, ама поне има с кого да ги сподели, а аз си говоря със снимката на wallpapera....

и сега ме чака отново чаша с кафе и цигра...

силно димяща

повръща ми се от това.