Djinoooooo

как само оправя настроението един Dry Gin с повечко тоник и мноооооого лед... добавете и резьн лимон при липса може и портокал или грепфрут...

сега повторете дозата...

чудесно нали...?

както казва една позната viva la djinoooo

и си пуснете лежерна музинка lamb, zero 7, gnaris barkley, moloko...

приятно изкарване

ако на някой му трябвам ... по-добре да не му трябвам

да го еба

писна ми.

писна ми да се занимавам с всички.

вярно обикновенно успявам да се справя и с моите си проблеми и дори да бутна едно рамо на някой приятел ... най-малкото като изслушам поредната трогателна историика. независимо от всичките shit-лаина пингвин делфин тюленин дет се случват успявам да си запазя усмивката и да звуча бодър и весел.

е па писна ми.

не издържам вече.

толкова безсмислено ми се струва всичко.

и се дразня на депреса в който отново навлизам.

ама така съм уручасан.

знам че ще се оправя.

ама не ми се ще да се оправям.

просто искам да спра да се занимавам с проблеми и еи така малко поне да се чувствам добре веднъж поне за разнообразие.

без да ми пука за това кой какво как колко...

и ей така да се чувствам пълен.

ама не просто ще ми мине поредния депрес и после пак ще се усмихвам ще развеселявам ще поддържам ще съм силен ще продължавам устремно напред ....

shit

а всъщност никаде напред не отивам боксувам си боксувам си окопал съм се до шия в лайна и толко....

аде до скоро

По дяволите

Искам да имам време да се занимавам ссъс себе си и да правя това което искам......

Слънчева пътека

Нощ. Приключих работа.
Уморен съм. Смазан.
Ежедневието ме убива.
Усетих за по-малко от ден какво е да си свободен и сега не мога да вляза в руслото на работническия си мизерен животец.
Плажа е пуст. Все пак е нощ. Ветровита и студена.
Морето е черно. Като яма която очаква да те погълне. Вече се плаша от него. Твърде много искаше да ми вземе преди няколко дни. С твърде малко се отскубнах. Но то ще си вземе неговото. Знам. Ще си платя дълга рано или късно. Водата е топла. Вълните са огромни. Вятъра все по студен.
Някаде напред на небето започват да се различават облаци. Мрачни. Огромни. Зловещи. Обещаващи само мрак и студ.
Малко по малко навлизам вече ме е обгърнало до колене. Паля цигара. Малка свещ срещу огромния мрак навсякаде пред над под около....
Поемам с удоволствие бавната отрова. Не мисля за нищо...просто поемам и издишам. Наслаждавам се. Вече съм обгърнат до кръста. Една голяма вълна намокри цигарата. Това ме изважда от унеса. Далеч напред тъмните облаци са станали тъмно, кърваво чарвени. Разсъждавам върху всичко което се случи. Имаше ли нещо истинско? Той беше ли ниакаде другаде? Дали вярваше в това което се случваше? А аз дали вярвах? А сега вярвам ли?
Или всичко беше само една отвратителна психария?
Свтлина. Малко чарвено петънце.
Потапям се.
Още малко.
Не е студено.
Прекрасно е.
Излизам. Една вълна ме вдига. Нагоре. Виждам прекрасна слънчева пътека.
и знам че тя е там и не мога да избягам от нея винаги ще съм върху нея и винаги тя ще е с мен...
Морето е прекрасно. Вече не е мрак вече е синьобяла пелена.

Време е...