Песен

Изморих се да чакам,
изморих се да гледам,
изморих се да мисля за твойта врата,
тишината, която накара да стене,
обърна наопаки мойта душа!

Малко очаквах, но и него изгубих,
блъснах се в камък - страшно боля.

...
и пак потъвам...о, не мога така.
...

Не искам да мисля,
не искам да чувствам,
не искам да виждам тези всички неща,
Не, не искам да вярвам, че светът се променя....

нова

срещаш някой който не те удря от пръв поглед, чудиш се какво прави той с човек който си оценил и знаеш каде е.

първата мисъл е че виждаш два полюса две орбити и анти-тяло и тяло...

после те изтрелва реплика поглед смях...

орбитите се приближават ...

чуваш истории виждаш усмивка

дивата амазонка забива двуострата брадва точно в челото ти нямаш какво да кажеш просто няма думи защото не ти трябват думи

опитваш се да Я опознаеш защото се гордееш с "човекологията" си и Тя гъделичка самолюбието ти...

трудно е защото иначе не е интересно..

интересно е защото е трудно...

нови картини откриваш като слушаш...

мозъка рисува разкази в картинки

откриваш повече общи неща и става все по-интересно

нова реплика те връща в началото... но знаеш че има още и искаш да попиеш да усетиш да рзбереш

разноцветно дъга в пълен блясък гледан през погледа на кондора..

кръгла не полукръгла.. (не)пълна (не)завършена и обещаваща още и още.. някой неща е по-добре да останат неразбрани и непълни

обещанието е достатъчно

не разкривай всичко защото ще те заболи и може да нагазиш преди да си готов

"...дори една мадона на Рембранд

погледната от близичко е грозна ...

в далечото е всъщност красотата

затуй обичаш ли ме ти далеч ме дръж..."

но търси още внимавай в това което виждаш в Нея понякога е достатъчен само поглед или поемане на дъх...

друг път може би не си дорасъл за да разбереш или просто се спъваш в стъпките Й

Дни на море

Цък! От празен кадър скачаме в дълбокото...

Един (не)приятел, който събужда...

Един фотоапарат, който съживява...

Раздвижване под водата...

Голямата акула пристига и е гладна...

Един (да)приятел, който разгромява...

Изчерпвам си силите, акулата е готова...

Поглъща ме алкохолен, коктейлен парад...

Нареждам пъзел...

Парчетата не винаги си пасват, не е важно, важното е че аз знам какво се получава...

уморен.. разгромен.. разбит.. доволен.. щастлив.. усмихнат......

Бръчките трябва да рисуват усмивка...

и книжка с усмивки...

Имаше период на безсмъртие...имаше период на безгрижие...сега е период на усмиряване...

Замисляли ли сте се обаче, какво може да ви донесе, даде и вземе един (да)приятел?

Ужасно е и същевременно приятно, ненормално и обикновенно, красиво и умопомрачително...

Специялно за Стеф Единствения и Неповторимия

Главни действащи лица ...познай
и .....дерзай