Вечер

Прохладна вечер след адски ден. Или не толкова
Почивка. тази дума започнах да и забравям значението(трябва да се поразровя из някой тълковен речник)... но ето че може и да си припомня. Може и да си почина накрая. А може просто да се забавлявам...
Никак не ми е зле.
Колко му трябва на човек... малко социални контакти и всичко е като приказка. Шефката мисли за нас:) много добра шефка е:)
как беше оная реклама на Globul "време е за свалки". Време е дам. Едно невинно флиртче може да повдигне самочувствието много.
Флиртувайте хора!!!
Пък и не съм ги забравил тия неща:) има още хляб в старото куче...

Ах толкова е хубаво. Прохладно, музинка, спускащ се здрач... напарфюмиран, спретнати нови дрешки, стегната като циганин за сватба.... хахахаха.... какво ли не правят жените с нас...

Пожелайте ми успех.

P.S. нова маска нов късмет...:)

Бряг

Пясък. Шум на разбиващи се вълни. Вечерта е хладна. Лек бриз.

Отново самота и типична меланхолия. С нея сме стари приятели. Толкова време изкарваме заедно. Най-добрия ми приятел.

Меланхолия.

Знам че ще изкараме още и още хиляди пъти още моменти заедно. Винаги е до мен. Харесва ме във всичките ми амплоа. Само пред нея не нося маски. Изоставям дори любимата си и омразна маска на "вечно-усмихнат-щастлив-твърд-непоклатим-интересен-луд-веселяк-див-забавляващ се"

Не ми липсва.

Странно но се чувствам отлично. Обгърнала ме топло и гальовно, меланхолията притъпява всичко. Има я само нея... и някаде там аз... Само двамата. Добре ни е заедно. Знам че и на нея и харесва. Можем да се напием заедно..можем да поседим...да погледаме звездите...морето...може и нищо да не правим, но ни е хубаво...

Заедно.

Ето това е любовта. Или поне това трябва да бъде... не знам какво е "любовта. Боже колко изтъркана дума... Обичам си я. Моя си е. Не искам да я деля с никого. Егоистичен съм. Ревнувам я. Не съм готов да се разделя с любимата ми меланхолия... със самотата... не искам. Няма какво да се лъжем.

Нямам сили и желание за нищо.

Брега на който седя е краят на пътуването. Но тук съм си аз. Пристанище в което винаги съм добре дошъл. Пясъка е мой познат. Морето ми е приятел, бриза любовна целувка. Мога само да стоя тук... и да знам че "съм" и че "е" Просто "Е". уморен съм. не искам вече да търсия искам да ме обгърне топло и да не ме пуска от прегръдката си....

Уморен толкова уморен...

Ден почивен

След многодневното целодневно бачкане най-накрая имах почивен ден...
и което е още по-хубаво има с кого да го прекарам...

любимата Маичка е тука:)
та ето как протече...

събуждане в клуба...два часа откраднати от времето са ми напълно достатъчни за да си отпочина...кафе с колегата и много смях...освежаване в квартирата... леля Роси се е прибрала кафенце с старата и усмихната хазайка беше ми домъчняло за нея...

вече сме готови за плажа.
само че както винаги се случва въпреки че тук не беше валяло повече от седмица (през която се пържих на работното си място) точно днес се извива една ужасна буря... успях да се срещна с Маичка малко преди да завали и със съвсем леко намокряне (за освежаване) се мятаме на колата за Варна.

плановете се променят след като дъжда който валя само колкото да ни развали плажа... решаваме да пообиколим магазинчетата за да намерим рокличка.

Никога ама НИКОГА не тръгвайте с жена на пазар...
в отвратителната жега (задуха от изпаренията след дъжда) обикалянето 3 часа по магазини за женска мода в които се чувствах изключително не на място просто разби цялото ми търпение... не че не обичам да ходя на пазар... не че не мога да загубя цял ден в това... но специално този ден просто не издържах... а и всичко беше против мен.. в повечето магазини някакво устроиство пищеше още при влизането ми...(така привличах вниманието на всички дами които се опитваха да подновят гардероба си..) освен това вече си мисля че съм невероятен експерт в областа на женската мода в момента...просто наистина всички магазини предлагаха едно и също еднакви модели еднакви цветове...(при това положение само не разбирах защо след като в първия не си харесахме нищо трябваше да обикаляме останалите амнайсет хиляди)...

добре че отново заваля ама тоя път толкова се радвах на небесната вода че просто не мога да опиша усещането...(ето доказателство че едно и съшо нещо може и да е хубаво и лошо)...

тъи като не можехме да ходим на плаж в дъжда а и обикалянето по магазините беше вече изключено с насочихме към едно кино...
"Карибски пирати 2" който вече бях гледал три пъти се оказа нашия избор... поне нещо весело и неангажиращо ей така колкото да си покиснем в киното...
само дето киното беше изключително малко с малък екран прекъсваха прожекцията три пъти за да сменят лентата...ходи после се вживявай в филма.. и разбира се присъстваше момента заради който в последно време избягвам да ходя на кино.... от 18 човека в залата 16 (разбирай всички освен нас) хрупаха шумоляха приказаваха по GSM-и, един даже май си прослушваше мелодииките... абе хора вие на кино ли сте дошли или... ако някой иска да се храни ивилизацията е измислила специални заведения за целта... хайде моля ви се..

мъките свършиха с финалните надписи...

е след като загубихме целия си ден(не ме разбирайте погрешно много хубаво си изкарвах на моменти приятни приказки разкази изобщо това да си говоря с Майчето винаги ми действа много добре) беше време за силна изпълнена с емоции вечер.
бяхме много уморени(то оставаше да не сме) но изпълнени с желание за нещо по-така...успешен избор се оказа Cocaracha в Варна. Ретро нощен бар с отлична музика прекрасни хора усложлив персонал и изобщо много настроение...имаше и промоция на Beefeater която разбихме и спечелихме сума ти и неща пък и след поредната чаша джинооо просто бяхме в стихията на танца.. и който не вярва да пробва 5 часа стабилно танцуване много емоции смях и вълнения....
последвани от обичайното нощно къпане...

липсват ми такива моменти напоследък
и благодаря на Майчка която е в състояние винаги да ми вдигне духа

хайде до скоро драги ми смехурко