my days

е т'ва си е за мен

Моята снимка
Име:
Местоположение: Gabrovo, Bulgaria

е не може всичко в един ден...

четвъртък, октомври 20, 2005

раздвижване?


Часовника пищи ... мразя го този звук!
Напоследък все по малко причини намирам да се надигна от леглото още повече че започнах да сънувам...

Спрях го.

Час по-късно се надигам с мисълта, че поне днес има за какво да ставам ще ходя на сутрешно гости. Събитие което не ми се е случвало от много време на сам. Ще ми готвят палачинки, всъщност аз трябваше да ги правя но такъв вселенски мързел ме е обхванал че...

рискувах да оставя човек който през живота си не е хващал тиган да ми приготвя палачинките.... добре че имаше други ентусиасти че все пак накрая опитахме нещо подобно на палачинки:)

и гледахме Астерикс.

забавно но дойде следобяда и нашето малко гости се разтури и после пак ме прихвана обичайното настроение - пълна скука до разтреперване. Даже дойдох на работа с час и половина по-рано. Колегата е доволен:) Остава да не е.

Пълни глупости. За кой ли път се питам какво изобщо правя тук. Чак треперя от нерви.

А съм влюбен в една снимка.

Изобщо невероятно съществуване водя. Вкъщи моят дом моята крепост е малката даже голяма лудница. няма какво да правя и нервите ми не издържат на напрежението. Работата ми е още по-голям ужас на моменти. А дори няма с кого/коя да излеза да пия едно кафе и да се пооплача малко. Вече съвсем нищо не получавам от хората а и май не искам а това е най-ужасното.

искам просто всички да ме оставят на мира не мога да нося маските си повече. уморен съм и не искам да ставам от леглото дори за малко. Просто няма за какво.
И цветните петна избледняха.