Благодарствено.

Тези дни хората са изключително мили.

След смазването ми онази вечер у Дон и невероятните грижи, негови и на Марияна положени за скромната ми натура, се убедих че все пак има хора които все още мислят за другите.

Освен всичко друго това ми осъзнаване ме окрили сякаш и започнах да възвръщам способността си за социални контакти.

Ей такаива непринудени.
Започнах да осъзнавам, че хората около мен не са чак толкова лоши.

И дори си говоря с тях.

Което е хубаво.

Усмивки.

Сякаш се събуждам от някакъв дълъг дълбок сън.

Летаргия.

Добро утро

Сутрин рано.

Колко е приятно да се събудиш рано, още преди града да е размърдал огромното си туловище. Душче, кафе, цигара (експериментът се провали окончателно едно на нула за лошите навици), слънцето се показава зад хоризонта огромно и бляскаво в своите одежди. Небето е синьо като кротнало море. Няма нито едно малко облаче, а въздуха е кристален и студен, приятно освежаващ.

Починал съм си след двудневния престой на любимото село (особенно след малката разходка която си организирахме). Чувствам се силен готов да започна новия ден по възможно най-добрия начин.

Добро утро и лека работа.