смисълът от безсмислието или един апатичен монолог

2005-02-23

Hot Spot. аз Стеф и персонала. мляко с мента и едно “бяло”.два пепелника с димящи цигари и няколко угасени смачкани фаса. смачкани като настроението на Стеф.

рожденния ден на неч е.

разговора се утежнява. търси се смисълът от съществуването и перживяването.
какво може да донесе загубата на смисъла?

апатията е пълна. няма идеи няма интерес няма смисъл.
като че ли обаче в цялата работа мога да намеря само положителни украски. дъното е положителна позиция.
няма по-лошо (въпреки тезата че винаги има по-лошо).
значи можем само да изплуваме. приятно съждение като се замислиш.

нервна криза Стеф е разтреперан не може да се успокои мести чашите, пепелниците после пак и пак, обляга се, изправя се... разговорът върви.

мисълта за самоубийство е някак си логично следствие. не ни се струва алогична или плашеща. нормално действие някак си дори твърде нормално, не по-сложно от запалването на поредната цигара...

търси се смисълът да се отиде до тоалетната, да се стане сутрин от леглото... за него смисълът е далеч - значи е безсмислен ситуацията е патова откадето и да я погледнеш.
безинтереса към всяко действие или бездействие води до апатично отношение към всяка възникнала ситуация или мисъл.

обяснението в конкретния случаи е елементарно и съвършенно просто

Жена

но въпросът погледнат в малко по-голям мащаб започва да тормози съзнанбието, да събужда нервни окончания, да изпраща импулси, да възбужда аксони и генерира хормонален дисбаланс. тялото е подвластно на психиката и отреагира с изменения на възприятиятията, сякаш е подвластно на различни медикаменти.

смисъл?

Безкраино уморен

Щастлив ли съм?
Щастлива ли си ти?
Къде си в тая бяла нощ?
С кого си ?

Прости, обичана, прости!
Аз просто съм безкрайно уморен
от самота, от гордост, от заблуда
и нежните ми чувства
ден след ден угасват
като нощни пеперуди.

Затуй понякога съм страшно зъл!
Затуй понякога на луд приличам!
На този свят от обич съм дошъл
на този свят аз искам да обичам.

Обичам те!

Душата ми трепти от твоята целувка озарена…

Щастлив ли съм?
Щастлива ли си ти?
Нощта е бяла, сребърна, червена,
снегът като в гробница шуми,
под стрехите заспиват ветрове
и ние ще заспим сами като
брези от върховете...

2005-02-19-22

Уха. много добра почивка.

времето е прекрасно сякаш е пролет организма иска разходки..
еми ще му осигурим една прекрасна такава ... или всъщност защо пък само една...

разходка първа: здраво и кулата страхотно. класика. доволен. биричка на “горски дух” колко е добре да хвърлиш зимното яке и да се движиш само по блузка...
а тези разходки са най-доброто време и място за един отличен разговор... ами ако си с жена... аууууу
няма по-добро наистина просто тя е прецакана/облагодетелствана да е с теб защото ни надоло ни нагоре. Но пак ни удари пролетната опрашваща вълна май... пък още дори не е пролет:)
пък и биричката накрая е отлична (ех откога не бях пил amstel...)

разходка втора: ден по-късно отново към кулата с раничка на гърба и катето за компания. достатъчно теми за разговор... много време не съм виждал малкото сис... ама верно много пък и обстановката е толкова предразполагаща

ханчето е затворено(място за въздишка и по една малка сълза) по една цигара и обратно
време е за един бърз/доволен обяд в “la scala” куатро формаджето с чеснов сос е чудесно компанията се увеличава мери и ....(защо все Олга ми е в главата?) както и да е обяда е отличен.

home sweet home (alabama)
камито е чудесна
малко сън
тази вечер като че ли ще правя компания на Дон а защо не имам само 3 лв какво пък толкова:)

Клубът: отново всички грозни, скучни, до болка познати и омръзнали мутри добре че не аз съм оператор... макар че и мен това ме чака утре

доста ровене в нета
мента с мляко
обичам нета вече май ми е мания
интересни неща дам....
малко Age of Empires
“кой сега е номер едно?...”

сутрин и ни очаква размазващото “live in paris” – ИЗВЪНЗЕМНО!!!
после малко размаз. шах. ха т’ва пък от кога не съм го правил обещава да е един хубав ден нали...

никога не вярвай на сутринта!!!!!

данъчни. и аз естествено съм в издънка много лошо много
и сега нерви
добре че е jack-и малко да релаксирам

и ми идва само едно
майната му!!!

времето тече все по бавно...
като желе
мечтата (неизпълнимата) е да приключа тази смяна
в обозримо бъдеще сякаш няма да стане. ще стоя тук закован
столът се сраства с тялото ми мусколите атрофират съзнанието остава някаде там но потъва в мъглата макар и да се бори с нея... образът се размазва

нуждая се от цигара...

часовника отмерва още една секунда и спира ...
защо стрелките не се движат? всичко се разтегля само звукът остава същия

и нощта... тя сякаш е безкрайна и скрива всичко с черното си покривало

уморен съм...