малко снимки

празно

Ненужен ден.
Безсмислен някъкъв...

Вършенето на "нищо" е едно от най-досадните ми занимания...Има "нищо" и "нищо"
Едното "нищо" те кара да се чувстваш много добре, спокоен, отпочинал, радващ се, доволен... Това е "нищото", когато си свободен да правиш каквото си поискаш, но си избрал тъкмо "нищото", но все пак тук имаш право на избор...

Другото "нищо" си е "нищо" от където и да го погледнеш.
Просто безсмислено преживяване на поредния ден.
Загуба на време.
Загуба на възможности.
Бе загуба няква...
А загубите не са приятни на никого. Ето днес си счупих очилата... слънчевите. Хъх, неприятна загуба на вещ на която държа. По принцип не държа на вещите. Но има някои с които наистина мразя да се разделям.
Раницата на гърба ми. Винаги имам нещо полезно в нея. Понякога ми е достатъчна за да се вдигна и да отида някаде. А аз съм човек на спонтанните решения. Може да реша дори сега да си вдигна чукалата, така че раницата трябва да е с мен.
Музиката в ушите ми. Тук вече не мога да изтъкна някоя определена вещ, но всичко което ми позволява да се наслаждавам на музиката без която не мога, е "музиката в ушите ми".
Очилата. Слънчевите. Обичам да се крия от света понякога. Малко щтраусово мислене. Прикривам се с тях, те са ми бариера между мен и света който не понасям.

Търся си и работа. Не издържам това бездеиствие и безсмислие. Нищо. Гледайки обявите се чувствам като пълен загубеняк, който до края на живота си е обречен да работи нещо от което му се повръща. Просто за другото нямам квалификация, образование, стаж, знания...
Мразя да се чувствам безполезен и да бездействам да не влагам някаде енергията си.

Гаден ден.

уааааааааааааа

гледах си ей сега концертче на Depeche Mode
на живо от Германия
да живей живей internet

още един ден

Събудих се!
Обещал си бях че днес започва т.н. "програмка за месеца"
бягане... плуване... "здравословен" начин на живот.

Започнах с кафе и цигара...
Много здравословно.

Бягането не се получи. Аз откаде да знам, че да бягаш по пясъка е толкова уморително, пък и ще взема да си докарам някоя травма, я изкълчен глезен, я порязано ходило на рапан, мида или стъкло от бутилка. Аман от пясъци и бягане.

Плуването не се получи. Аз откаде да знам, че ще е толкова студена водата и ще има водорасли и медузи и ще ме заболи рамото още на първите 10 мин. Аман от морета.(голямо съм мрънкало).

Запознанствата тръгнаха зле... първата с приятел (много лошо ме гледаше момъка кат се върна) втората... ами ще кажа само че й помогнах да извади малкото си детенце от водата...
ама третата беше добре. Даже се разбрахме утре да бягаме заедно, че да имала стимул.. ама категорично не по плажа - по алеята... и организирала семинари на боровец... и аз мога ама не ми дават... искам работа... иначе... къса червена коса (боядисана много ясно) добри гърди (и не се свени да ги показва) мило гласче, малко прекалено мило ама не чак глезено... доволен съм!!!

Остават по-малко от 17 дни до КОНЦЕРТА...

Смях се много... ама то щото си купих новата книжка на Terry Pratchet.

Само не мога да разбера защо някои жени хич не поддават от кадето и да ги побутнеш...

не сме много късметлиите като Стеф
да отидат да се запознаят и ей ти на голямата либоффф.. пффф..

и той щял да ме шамаросва....

не се впрягаи много сте ми хубави двамцата...

Ма се олях днеска с постване.

пък и една песен ми се върти из главата цяла вечер много се размекнах и разлигавих.