Огън

Горя.

Изгарям отвътре.

И тръпна.

От звука на телефона. От всяко проблясване на монитора.

Тя ли е?

Горещо.

Топка в стомаха. Хем е лудо и напрегнато, хем е приятно и красиво.

Изгарям.

Страх ме е само да не прегоря. Страста изгаряла бързо. Ще има ли нещо което да се спаси от пепелта? Дали както всичко почна бързо така и бързо ще си отиде.

Е този път ще се боря, ама като звяр ще се боря. Време е тоя позамрял овнешки инат да изкочи наяве.

Не мога, не трябва, не бива да губя този път.

Този път е много различно и толкова силно, толкова силно.

Болезнено.

А не знам нищо. Нищо не знам.

Два различни свята, различни компании, различни интереси.. а иначе имам чувството, че сякаш говоря със себе си понякога, толкова еднакво, толкова близко... само някак си по-нежно.. по меко...

И страх много страх... и чакане... убииствена неизвестност.

Но пък тръпката, тръпката е уникална.

О как искам да съм до нея сега...

Сън

Думи.

Нямам думи. Тя е толкова прекрасна. Не мога да повярвам. Всичко е толкова хубаво. Пише стихове. Аз не мога. Не мога да изразя чувствата си. Постоянно ми казва че и е хубаво. Истина ли е това или сън. Ако е сън не искам да се събуждам. Ако е истина не искам да заспивам.

Заспах. И се събудих с нея. Рамото ми още ухае на парфюма и...

Аз съм пън. И съм страхлив... и нерешителен... Тя е уникална. Не е възможно. Искам да повярвам, но не мога. Всички са много мили. Тя е очарователно притеснителна. И толкова крехка. Не може/иска да се интегрира. А мястото е красиво. Тя му направи дори снимка и ми я подари ей така с очи...

Узана, хора консумиращи... но не консуматори. Спокойствие, веселие, безгрижие, лежерност. Всички които ми трябват са там. И тя е там.

Лежи върху рамото ми.. косите - галят.. ръцете - милват.

От цялата работа аз печеля точки. Все едно съм на състезание, постоянен експеримент някакъв... не искам да експериментирам с Това. Това е толкова красиво. Очите и които не се отделят от мен... с какво заслужих това? Заслужих ли го?

Усмивка. Малки студени ръце сгушени в моите. Думи красиви и нежен глас...

Не исках тази нощ да свършва.
Сега остава да чакам. Да чакам.

Чакам...

Щастие

В момента се удивлявам как не мога да напиша дори две думи. Явно е истина че пиша само когато съм нещастен когато всичко е черно е по-лесно за улавяне върху белия лист. Цветовете, виж цветовете са проблем. целия тръпна от радост но не мога да споделя нищо от това което е в душата ми... защо не мога да обясня...не знам как се описват хубави чувства и емоции явно... а ми се иска да знам ... най-прекрасния weekend с най-прекрасните хора... най-прекрасните емоции.. и най-прекрасната жена...

Толкова е хубаво...